GNU проектът стартира с изграждането на комплект инструменти. Основни инструменти за разработка като
C-компилатор, дебъгер, текстов редактор и останалото, от което имаше нужда.
Имаха и намерение да разработят ядро за всичко това и то да е центъра на операционната система.
Някъде през 1990 те вече имаха  успех с комплекта инструменти. Те вече се ползваха на страшно
много Unix варианти. Но все още нямаше свободно ядро. Ядрото се оказа едно от последните неща,
които бяхме започнали да правим. Разработвахме го от съвсем скоро. И в същото време се появи Линус Торвалдс.
Линус или Лайнъс? Как точно предпочиташ да произнасят името ти? Ами като говоря шведски го произнасям Лийнус,
на финладски е Лийноус, а на англиийски е Лайнъс. Въобще не ме интересува как
хората произнасят името ми. Но Linux e винаги Линукс. Той беше разработил ядро и то
работеше по-бързо от нашето. Беше много стабилно и работеше добре. Наричаше се Linux.
Първоначалната ми цел беше много лична.  Исках да имам на своя компютър среда, подобна на тази,
която използвах на компютрите в университета. Но не намерих нищо подходящо за целта.
През целия си живот се бях занимавал с компютри и реших, че ще го направя сам.
В началото бях повлиян най-вече от SunOS, която използвах в университета по онова време.
Кой университет? Хелзинкския университет във Финландия. От 1991 до около 1993 наистина беше
детския период на Linux. Тогава беше още с качество на алфа или бета-версия и беше относително нестабилен.
Въпреки, че дори тогава беше по-стабилна от повечето операционни системи,
които днес наричаме производствени. Линус ползваше традиционния “проба-грешка”
метод за програмиране, който някак му вършеше работа и той успешно го приложи.
Резултатите се появяваха много по-бързо отколкото си мислех, че изобщо е възможно.
Определението за него е “монолитно”, което значи, че самото ядро е нещо цялостно, неделимо.
А при микроядрата ядрото на операционната система, всъщност е колекция от сървъри, които
правят различни неща, и имат един общ протокол, за да взаимодействат помежду си.
Защо стана така? GNU проекта, който  имаше толкова много преднина… Как стана възможно той да се появи
накрая и да получи такова влияние? Ние всъщност започнахме да правим GNU Hurd
не много преди той да започне Linux. Случи се така, че избрахме дизайн, който е много добър
като възможности, които позволява, но също така беше и много труден за поправяне.
Ние решихме да разделим ядрото, което традиционно трябва да е една програма,
на множество по-малки програми, които си изпращат съобщения една на друга асинхронно, за да си общуват.
Проблема беше, че такъв стил на програмиране беше чудесно условие за поява
на много потенциални грешки, които често е много трудно да прецениш откъде произлизат…
Дали тази програма е изпратила това съобщение преди или след като другата е пратила друго…
И резултатът беше, че ни отне години за да го накараме да работи. Каква е връзката на Linux с проекта GNU?

Решаваща стъпка в растежа на GNU/Linux и Движението за Свободен софтуер беше създаването на бизнес, базиран
на такъв софтуер и тази философия. Мястото, където започна бизнес фазата
беше Лабораторията за електронни изследвания в Университета Станфорд. Известна като ERL, лабораторията
беше мястото, за първите GNU и Linux бизнес вдъхновения. Лабораторията беше точно тук.
Онова там беше входа, близо до сградата McCullough по електрическо инженерство.
Влизаш, и вървиш надолу по коридора, тук долу. Моят офис, беше някъде тук, а вдясно напряко на залата,
беше офиса на Майкъл Тийман. Майкъл Тийман създаде компанията Cygnus Software с идеята да продава консултации и
услуги около свободния GNU софтуер. И Майкъл много добре се справи със Cygnus.
Прекарах много време, мислейки за това как можем да правим пари. И в оригиналния GNU Манифест,
който е последната глава от ръководството на GNU Emacs, Столман предлага няколко различни
начина за печелене на пари. Още от самото начало на Движението за свободен софтуер
бях сигурен, че има място за бизнес в това. Едно от предимствата на свободния софтуер е това,
че е пазар за всякакъв вид услуги и поддръжка. Така че, ако използваш софтуера за своя бизнес
и искаш добра поддръжка, трябва да си намериш хора за това.  И имаш избор кои да избереш.
Те са в бизнеса по предлагане на поддръжка и те трябва принципно да ти предоставят
добра поддръжка иначе можеш да предпочетеш някой друг. При собственическия софтуер
поддръжката е монопол на една компания – тази, която притежава изходния код.
И единствено те могат да предложат поддръжка. Така че, обикновено сте оставен
на милостта на монополист. Такъв е случая, например, с Microsoft. Затова не се чудете, че
поддръжката им е толкова лоша. Ползите от свободния софтуер бяха огромни,
но не и цената на вътрешната му поддръжка, а това доста дразни мениджърите.
Затова основната идея, която имах беше дали не можем да изградим модел, такъв, че да предложим два или
четири пъти повече поддръжка  от възможностите, които един вътрешен инженер може да осигури.
И това бихме могли да предложим за половин или четвърт цена. Това ще е теста, който ще определи
дали хората ще купуват или не. Около есента на същата година имахме готови всички неща, и тези от които
техническия екип имаше нужда и условията на договорите за продажба, ценовите условия и така
открихме публично нашата  компания през ноември 1989. Едно от големите затруднения, които
имахме при старта на компанията беше това да и намерим име. Писах на един приятел
“имаме проблем” и той ми върна е-mail,  който съдържаше купчина думи, съдържащи GNU в тях.
“Cygnus” беше най-малко противната и неприлична. Мога да потвърдя със сигурност,
че Cygnus беше първата компания, специализирана в свободен софтуер. Cygnus поддържаше свободен софтуер
и запълваше много важна ниша, защото можеше да вземеш този страхотен софтуер,
можеше да го вземеш без пари, но нямаше откъде да вземеш поддръжка.  Те правеха пари от поддръжка.

И така отивам на едно интервю, бях говорил вече с един от хората, и започнах да ги разпитвам какви
програми използват в работата си, и те казваха “Ами ние използваме bison++” а аз им казвах, “А, че аз съм автора на bison++!”
Свободния софтуер е със защитени авторски права. Той си има собственик. Има лиценз.
Той не е публична собственост. Ако оставим софтуера публична собственост
някой може да направи някакви малки промени и да го превърне в собственически софтуер.
Което означава, че потребителите биха ползвали нашата програма, но няма да имат свободата да
сътрудничат и да споделят. За да предотвратим това използвахме техника, която нарекохме “Copyleft”.
Идеята Copyleft е същата като на Copyright, но обърната обратно. Това, което правим е да кажем
този софтуер е защитен с авторско право, и ние авторите му ви даваме позволение да
разпространявате свободно негови копия, даваме ви позволение да го променяте,
позволяваме ви да добавяте към него. Но когато го разпространявате това трябва да е при същите тези
условия – ни повече, ни по-малко. Така че, който и да го вземе от теб също има свободата да го сподели
с други хора, ако иска разбира се. И по този начин, където и да отиде софтуера,
свободата също го следва. И стана нещо като неотменимо право, хората да си сътрудничат и да формират общност.
Но какво е това? Лицензът? Какво представлява… Ами, Copyleft е същината на нещата,
но за да го ползваш, трябва някакъв конкретен образец. Такъв образец, който ползваме за
повечето GNU софтуерни пакети е GNU General Public License. /Общия обществен лиценз (GPL)/
Документът урежда правната регулация на нещата. Mного хора използват този лиценз.
Например Линус Торвалдс използва точно този лиценз за Linux. И лиценза, който аз
ползвам също е GNU GPL. Онзи, който Ричард Столман написа. И мисля, че това наистина e поразителен принос.
Това е един от малкото софтуерни лицензи, които са написани от позицията на общността,
а не да защитават някаква компания, или както е случая с MIT и BSD лицензите,
преследвайки целите на някакви правителствени програми. И GPL е нещо наистина уникално
в такъв контекст. Това не е само лиценз. Това е цялостна философия, според мен,
мотивирала определението “Отворен код”. Не крия, че много от това, което правя произлиза от Столман.

Когато работехме по нещо в Станфорд или в университета, Когато работехме по нещо
в Станфорд или в университета, през по-голямата част от времето работехме на машини от Digital
Equipment или Sun, предимно Sun. Всеки път като взимахме машина Sun, първото, което правехме,
беше да прекараме няколко дни, сваляйки свободен GNU софтуер от интернет. Компилирахме го и го
инсталирахме на Sun машината. Решаващото нещо да изберем GNU бе, че това е свободен софтуер.
Свободният софтуер няма отношение към цената, а към свободата. Мислете за него като за свободата на
словото, а не като за безплатна бира. Свободите, за които говоря са свободите да промениш, каквото поискаш
или да наемеш някой да го направи за теб, ако ползваш софтуера за бизнеса си.
Да разпространяваш копия, да ги споделяш с други хора и като направиш подобрения да ги публикуваш,
за да могат и останалите също да се възползват от тях. Ето това са свободите, които отличават
свободния от несвободния софтуер. Това са свободите, които позволяват на хората да формират общности.
Ако нямате всички тези свободи, вие ще бъдете разделени и управлявани от някого.
Първите ми занимания със свободен софтуер бяха в края на 1989, началото на 1990.
Работех като аспирант в Станфордския университет върху инструменти за CAD системи.
Едно от нещата, от които се нуждаех беше тип програма, наричана парсър-генератор.
Фондацията за Свободен софтуер, под ръководството на Ричард Столман, беше
създала чудесен инструмент, наречен bison. Нуждаех се от програма, която да работи с C++.
Bison работеше със C. Aз модифицирах bison и го кръстих bison++. Беше впечатляващо усещането за усъвършенстваност.
Можеше да вземе парче код, което е налице  и да направи от него каквото пожелаете
за много кратко време като го модифицираше. Качих го обратно в Интернет и бях доста впечатлен от броя хора,
които я бяха свалили и започнали да я ползват. Всъщност, спомням си как ходех
на интервюта за работа. На няколко пъти мислех просто да изляза и да си намеря работа.

Заради правни проблеми с AT&T обаче и раздробяването на кода, хакерите и другите независими потребители
се бавеха с приспособяването и. Unix се състои от голям брой отделни програми,
които взаимодействат една с друга. Така че, ние трябваше да заместим тези програми една по една.
И така, това с което започнах беше  писането на заместник за една програма,
след това за втора, трета и така нататък. Към мен започнаха да се  присъединяват и други хора,
защото бях пуснал обява, призовавайки хората да се присъединят и да помогнат с писането на тези програми.
И някъде около 1991-ва ние бяхме заменили на практика всичките. Кои бяха някои от програмите, които…
Ами трябваше да имаме завършена система, трябва ядро, което е програма, която
заделя ресурсите за останалите програми, нужен е компилатор, който преобразува
четимия изходен код, който програмистите разбират, в числа  мистериозни числа, които само
компютъра може да изпълнява. Трябват други помощни програми заедно с компилатора,
например дебъгер. Нужен е текстов редактор, програми за форматиране на текст.
Трябват програми за електронна поща… Нужни са много, много такива неща. Има стотици програми в една Unix-подобна
операционна система. Аз видях обявата на Столман. Всъщност срещнахме се през февруари 1987.
Той дойде да води 5-дневен курс за Emacs в нашата компания. През деня ни обясняваше за
нововъведенията в Emacs, за начините да я разширим и подобрим, как да използваме изходния код на Emacs,
за добро или за лошо. Вечерта, обаче, той усърдно работеше върху компилатора си.
Все още не го беше представил публично, така че беше малко предпазлив с това
кой може да вижда изходния код. Но аз бях силно нетърпелив и когато анонсът се появи през юни,
аз си я свалих веднага. Поиграх си с кода. Имах вече някои насоки от него. И когато му пратих обратно
кода с допълнения, той беше много… истински изненадан колко бързо съм навлязъл в неговия начин на мислене.

И така, аз потърсих някаква  алтернатива и изведнъж осъзнах: Та аз бях разработчик на операционни системи.
Ако аз разработя друга операционна система и след това като неин създател
окуража всеки да може да я споделя. Казвайки на всички – “Ела и вземи, използвай това, направи нова общност.”
Така не само аз ще имам начин да продължа да използвам компютрите без да предавам останалите, но
това ще могат да правят всички. Всеки ще има възможност за изход от тази морална дилема.
Осъзнах, че това трябва да бъде целта на моя живот. Всъщност започнах през Януари 1984 г.,
когато напуснах и работата си в MIT за да започна разработката на операционната система GNU.
Редно е да обясня, че името GNU всъщност е хак, защото е рекурсивна дума, образувана от началните
букви на други думи – акроним – и произлиза от “GNU’s Not Unix” /GNU не е Unix/. Виждате, че “G” в “GNU” идва от “GNU”.
Какво означава името? Аз разработвах Unix-подобна система, но не и Unix операционна система.
Това беше различна система. Ние трябваше да я напишем изцяло начисто и отначало,
защото Unix е собственически софтуер. Беше ни забранено да споделяме Unix. Не можехме да използваме Unix.
Той беше безполезен за общността. Така че трябваше да се напише  негов заместник.
През 80-те, докато Ричард Столман разработваше проекта GNU, компютърни учени от Калифорнийския
университет в Бъркли работеха по тяхна собствена свободна операционна система,
известна като Бъркли Unix, или BSD. Тя бе базирана на ядрото на Unix, лиценз бе получен от AT&T.

Kaто например? Ами… Някои компании, чийто софтуер иска да поправи са затворени
и той не може да намери собственика на кода за да му позволи той да го поправи,
дори това на практика да е в тяхна полза. Това ме поставяше пред морална дилема.
Защото за да си купиш някой модерен, за онези дни в началото на 80-те, компютър
трябва да си купиш и лицензирана  за него операционна система. Разработчиците на тези системи
не споделяха с останалите хора. Вместо това те се опитваха  да контролират потребителите,
да доминират над тях, и да ги ограничават. Да кажем за да вземеш системата
трябва да подпишеш обещание, че няма да я споделяш с никой друг. А това за мен означаваше евентуално
да обещая да бъда лош човек, да предам останалите от моя свят, да скъсам с общността си и групата
колеги, с които работехме заедно. Вече имах опит какво се случва, когато някой от другите правеше това -
когато откаже да сподели с нас – защото е подписал договор. Това вредеше на цялата лаборатория.
Беше спънка за полезните неща, които вършехме преди. Така че, това не биваше да продължава.
Мислех си – “Това не е правилно! Няма да живея по този начин”. Заради такива неща у него се
заражда дълбока ненавист към така дефинираната идея за интелектуалната
собственост и софтуера. В края на краищата това доведе до създаването на Фондацията за Свободен софтуер.

The Page is under construction, but it will be our Policy page. Maybe we will succeed in surprising you . We are not so sure what is going to be with this Project. This will probably be another commercial site or a blog or whatever . Enjoy your stay

Тук можем да си напишем каквото си искаме само и само за да спасим тази ценна страница защото една 4-ка не е за подценяване , заради нея мога да изпиша повечко думи без конкретна тема и характер. Но все пак смятам че ГУГУ ще индексира и дори с този странен текст